Съвсем наскоро с двамата ми сина се качихме в едно такси. Децата седнаха на задната седалка, а аз отпред до шофьора. Сядайки, веднага се извърнах назад, за да видя дали си слагат коланите. Усмихнах се доволна, защото те точно това бяха започнали да правят. В този момент шофьорът ме попита нещо, аз се разсеях и забравих да поставя моя колан.
Това, обаче не остана незабелязано от по-малкото ми дете, което беше седнало зад водача. Синът ми ме повика и каза: „Ти защо не си сложи колана?”. „Тъкмо това мислех да направя” оправдах се аз. Когато обаче се опитах да закопчая колана се оказа, че той не работи. За мое учудване децата реагираха на този факт много остро. Единият предложи да спрем колата и аз да се преместя при тях отзад. Другият предложи да се сменим и той да седне отпред (което, разбира се е невъзможно). Обяснението му (макар и по детски) затова защо иска да седне на моето място ме шокира. Защото, ако се случело нещо и той е наранен на предната седалка, поне аз съм щяла да съм здрава и да се погрижа за него и за брат му. Невероятно е в такива моменти колко бързо умът ни започва да „вижда” най-драматични картини.
Представих си, че ако катастрофираме (а аз съм без колан) няма да мога да помогна на никого и най-малко на себе си. За пореден път осъзнах, че грижата за теб самия е най-неегоистичното нещо на света. Не мога да съм жизнена, ако не съм здрава. Не мога да дарявам щастие, ако не съм щастлива. Не мога да съм работоспособна, ако съм преуморена. Или както е казано: „Не можеш да дадеш каквото нямаш”. За никого от най-близките ми хора, от колегите ми, от приятелите ми няма да е по-добре ако легна на легло или получа инсулт.
Помагайте на другите, като на първо място помагате на себе си! Това е едно изключително добро, което можете да направите за хората около вас. Вие сте на предната седалка!
Цветана Търговска
Mnogo dobro nabludenie. Chesto puti se ulaviam da mislia za sushtoto. Ti go izkaza mnogo pravilno.
Gledai napred i slagai kolana!
Изумена съм от разсъжденията на сина ти! Защо, обаче, не сменихте таксито?
Едно добро начало на седмицата!
Благодаря ти, Цвети.
Има някои правилни разсъждения, но като цяло нагласата да започнеш да мислиш винаги за най-лошия възможен изход от ситуацията, в която си попаднал, според доста консултанти по личностно развитие е грешна, защото човек каквото мисли – това привлича. Обаче върху това трябва да се работи, за да се постигне, защото повечето хора винаги са склонни да допуснат негативните мисли по-лесно, отколкото позитивните в главата си, а след това се чудят защо не им върви, защо им се случват неприятни неща.
Иначе – ДА: хубаво е да даваш личен пример относно възпитанието на децата; да уважаваш и се грижиш за себе си; да спазваш правилата; да даваш възможност за развитие на въображението на децата;да помагаш на другите винаги когато и с каквото можеш и т.н.
А друг е въпросът вече нашите таксита и държава, колко са уредени, за да спомогнат да реализираме всичко казано по-горе: ))
Много добре казано, Цвети! Исус каква в Новия завет: „Да обичаш ближния, както себе си“, т.е. ти не би могъл да обичаш ближния си и да се погрижиш добре за него, ако преди това не се обичаш и не се погрижиш за себе си. Това не е егоистично, а е разумно и практично – не можеш да дадеш нещо добро, ако го нямаш за и в себе си. Или по друг начин казано – даваш това, което имаш…
Цвети, чудесна находка. Много ми беше приятно да я прочета. И да се опитам да я преживея лично в съзнанието си по казуса: „Какво би било, ако… (аз бях в тази ситуация)“…
Ти си истинска щастливка с такива деца! 🙂
А що се отнася до „егоизма“… не бях поглеждала нещата от тази страна, но има логика…
Браво на лапетата и на теб, че си ги възпитала така. Много ме е яд като се возят при вуичо си, който не си слага колан с обяснението, че нямало полицаи. После ми се налага да им обяснявам, че коланите са за тахната безопасност, а не за тази на полицаите.
Пропуснал съм да уточня, че и моите лапета са възпитани така и за тях е случката с вуйчото.
Много хубав пример. За съжаление мойта внучка се вози на задната седалка и никога не си слага колана и никой не и прави забележка, включително и аз.
Невероятна си. Вярвам, че това наистина и твоя личен пример.
Е това трябва да го обясниш на много семейства в България, които така и не искат да разберат …..простите неща , които майката природа ни показва.
Дерзай
Така вълшебно цъфтят в децата семената на мъдростта и така благословени сме, че берем заедно плодове..:) Поздрави сърдечни, Цветана!