Кой е Пламен Петров (към днешна дата)?
Този въпрос има много отговори. Зависи кой пита. А и защо.
Има моменти, в които и аз не знам верния отговор. Честна дума.
Всъщност, отговорите са без значение. Най-важното – поне за мен – е да продължавам да си задавам същия въпрос.
Получи се май доста егоистичен отговор…

Кои са нещата, които хората не знаят (или не отдават такова значение на) за Пламен Петров,  а ти би искал дори тъкмо с тях на първо място да те свързват?
Хората не знаят много неща за мен. От миналото ми. Преди операцията за смяна на пола работех като Мата Хари в Доминиканската република… но поне в следващите 25 години нямам право да говоря за този период от живота си, подписал съм клетвена декларация по въпроса… 🙂
Но хората и не знаят много неща за бъдещето ми. Идея си нямат какво ги чака!

Уменията, които работят добре за един Лидер (а ти безспорно си такъв) може да не работят за друг. Кои са твоите „тайни”?
Най-голямата ми тайна е, че разбрах че съм лидер чак на 33 години. На един курс – по лидерство – във Франкфурт.
Това откритие малко ме стресна, защото преди това вече бях научил, че лидерството е голяма отговорност. А аз през повечето време съм доста безотговорна личност. Поне по общоприетите стандарти…
Ако се върна на въпроса ти – голяма грешка е лидерите да се слагат в един калъп. Те са различни, индивидуалисти са (затова са и лидери) и всеки си има „запазена марка“.

Ако делата можеха да се изписват на небето, така че всички да ги видят, дали всеки ден щяхме да правим изборите, които правим? Как ти правиш своите избори?
Ако в небето се изписваше всичко, което правим – щяхме вечно да сме със схванати вратове. И да се изпотрепем – с тия нашенски дупки-европейки – щом не си гледаме в краката докато пешеходиме. (За шофьорите и велосипедистите пък направо не ми се мисли).
Не вярвам, че Там Горе всяко наше действие (и бездействие!) се записва в някакъв Небесен тефтер. Ако има Господ – той е по-скоро Архитект, отколкото счетоводител. (Пък и в Рая не би трябвало да има доносници, нали така? Тяхното място е в Пъклото!).
За изборите – повечето ги правя импулсивно. И доста често греша. (Досега на всички парламентарни и всякакви други политически избори, например, съм давал своя вот все за хора, които много скоро след това са ме разочаровали. Без изключения).

Коя е „запазената марка” Пламен Петров?
Две са (при мен почти всичко е в повече).
Едната е, че съм „праснат през устата“. Това означава, че съм откровен и говоря направо – без пудра или дезинфектант. И много често думите ми са рошави, невчесани или миришат на пот и чесън. Ама то и живия живот е такъв – без макияж и с видими дефекти.
Понякога някои хора ми се сърдят – заради негримираните реплики. Други пък ми казват, че съм простак (все едно не си знам, че съм от Враца).
Но повечето ме харесват точно заради това – че каквото ми е на сърцето (или на други органи), това ми е и на езика. (Не на 100%, де – щото иначе щях да ходя перманетно нашамарен. Особено през лятото – като се юрнат ония ми ти женоря по без дрехи…).
А втората ми „запазена марка“ (те не минаха ли вече на евро?!) е, че съм непредвидим.
Дори и аз самият не знам каква щуротия ще изтърся или ще извърша в следващия момент.

•