Искам рокля

  

искам рокляТрябваше да произвеждате рокли, вместо да пишете. Преди месец беше рождения ми ден. Надявах за подарък приятелят ми да ми купи една рокля, която му бях казала, че харесвам. Опитвала се бях дори да му намекна какво би ме зарадвало. И ето, дойде той в деня да ме вземе, за да излезем да празнуваме, а аз да си получа изненадата. Влезе Симеон (приятелят ми) с огромен букет от розови рози и заедно с него и красиво опакована… книга. Книга?

Господи! Добре, че поне не е дебела. А, роклята, защо не е взел роклята?

Мълчах си, обаче. Отворих подаръка да го погледна – само, за да не го обидя. Оставих книгата на масата, до вазата с цветята и излязохме.

В момента, в който бяхме навън веднага забравих за книгата, но защо Мони беше „забравил“ за роклята?

Денят свърши и нощта след празника и тя, и седмицата изтече, а книгата си стоеше недокосната така на масата.

Една вечер, тъкмо преди да си кажем „Лека нощ“ по телефона с приятеля ми е сдърпахме. За глупост, но се разделихме не както трябва.

Ядосана му бях и за зла участ погледа ми попадна върху книгата му – подарък. Още повече ме хвана яд. Мислех си: Една рокля не може да купи… и каква е тази книга сега?

Отворих я да погледна и я оставих на масата обратно, чак след като бях прочела и последната й страница.

Цветана, ако произвеждахте рокли вместо книги щяхте да сте любимия ми дизайнер. Благодаря Ви, за 40-те мисли.

С уважение, Валерия Шаренска 

Сърдечно благодаря на Валерия за email-a й. Благодаря й и за това, че нямаше против да го споделя.

Много успешна седмица от мен!

Цветана Търговска

P.S. И не забравяйте да обличате тялото си елегантно, а ума красиво.

Visit YourSuccessStore today!

Оставете Вашия коментар чрез:

Loading Facebook Comments ...

Споделете вашето мнение

Вашият коментар *

No Trackbacks.