Живеем във време, когато всичко е на САМОобслужване. Всичко е центрирано около “МОЯТА ОСОБА” и фокусирано върху „АЗ”. В общество обсебено от „СЕБЕ СИ”, бълващо негативни новини и поставящо другите по-долу от „МЕН”. Затова хората, които се отличават, които всички запомнят и чието присъствие е винаги добре дошло, са хората като Драгомира Паскова – хора, които те подкрепят (на дела), които те изслушват (въпреки, че знаят какво ще кажеш), които помагат НА ДРУГИТЕ да израстват.
(още…)

Не бих могла да бъда по-благодарна! Публикувана вече на български и английски „Четиридесет мисли за истинската приказка на живота“ се превърна в новината, за която бях на… разпит.

Сега идват и допълнителни въпроси : ) което е прекрасно!
(ОЩЕ…)

Трябваше да произвеждате рокли, вместо да пишете. Преди месец беше рождения ми ден. Надявах за подарък приятелят ми да ми купи една рокля, която му бях казала, че харесвам. Опитвала се бях дори да му намекна какво би ме зарадвало. И ето, дойде той в деня да ме вземе, за да излезем да празнуваме, а аз да си получа изненадата. Влезе Симеон (приятелят ми) с огромен букет от розови рози и заедно с него и красиво опакована… книга. Книга?

Господи! Добре, че поне не е дебела. А, роклята, защо не е взел роклята?

Мълчах си, обаче. Отворих подаръка да го погледна – само, за да не го обидя. Оставих книгата на масата, до вазата с цветята и излязохме.

В момента, в който бяхме навън веднага забравих за книгата, но защо Мони беше „забравил“ за роклята?
(още…)

Майка й сменила името й в последния момент. Кръстникът, когато разбрал, че бебето няма да е кръстено на него заявил:
– Няма да кръщавам. Тръгвам си.
Тогава „на бърза ръка“ й дали името Милка, та кръстника, Михаил да не си отиде. Милка ще е – казал – а, по фамилия си е Сиракова.

В църквата нямало много хора. Само свещеника, по-голямата й сестра, двамата й по-големи братя, майка й, дядо й и кръстника, разбира се.
Милка имала много лели и братовчеди, но те не били дошли. Най-вероятно, защото едва ли намирали кръщенето й за нещо важно.
Кръстникът на Милка бил толкова доволен, че бебето ще с име като неговото, че от радост се напил и повече никога не видял малката.
(още…)

Мили приятели,

Днес е Денят на благодарността. Да, но само в Америка и още няколко държави!

Нима?

Не и за българите! Не днес! … Не Всеки Ден… Не можем да отделим няколко минути и да помислим за какво трябва да сме благодарни?

Как сте с парите? На червено? Хора по света (повече от 1/3-та) днес ще заспят без да са яли. Те нямат и ниска заплата, и поизразходена кредитна карта и буркани с компот (за резерва) нямат.

Със здравето как сте? Накуцва? Благодарете на Бога, че сте живи! Да, на тази възраст, на която сте, защото много хора вече не са.

Много хора дори са забравени вече. И болки имате? Гледали ли сте с часове НАИСТИНА хора в болки! Затова благодарете.
(още…)

Мислим си, че знаем какво е „Маркетинг“, но това което вярвам всички единствено ни интересува е „Какво работи за мен?“

Нека кажа това предварително. В дипломата ми за висше образование не пише Магистър – специалност „Маркетинг”. В тази връзка, поднасям искрени си адмирации към всички мои приятели, които работят всеотдайно и професионално в тази област.

Това, което ще споделя с вас е моят опит и моите наблюдения, описани по лесен за разбиране начин. (още…)

Ренди Гейдж беше един от лекторите на тридневното събитие, на което бях през  2009-та в Хюстън, САЩ.

Когато излезе на сцената и започна да говори, не го харесах въобще. „Претеглих го” по дрехите и дори споделих, колко „ужасен е този тип, с надутите си обноски”.

След около пет минути „насилствено слушане”, обаче не само, че очите ми се отваряха все по-широко, но и потърсих химикалка, за да си записвам какво говори Гейдж.

Прегледах и програмата за следващите два дни, за да видя дали участва и в другите панели. Той беше един от водещите гост лектори.

Затова, възможността да сте на негов семинар, тук в България, е изключителна.
(още…)

Честит празник!

Най-сърдечни пожелания за здраве, много любов и много пари.

P.S. Да хапнем шаран днес и да не бъдем никога : ) лапнишаран:

Жабата видяла шарана в една плитчина да се припича на слънце и го попитала:
– Какво правиш тук?
– Чакам да дойде някой рибар.
– Защо, да не ти е омръзнал животът?
– Не, в комбина сме с крокодила, а аз съм примамка.

: )

Весело посрещане.

Цветана

Нея я няма вече, но наблюдавах в детството ми споровете между майка ми и баща ми когато се говореше за пари. Разбира се, тогава не съм осъзнавала силата на стратегията, която прилагаше майка ми, но тя работеше безотказно всеки път в наша обща полза. Вие, като възрастен човек съм сигурна, че сте наблюдавали тази сцена в най-различни ситуации, но в същност сцената е все същата:
(още…)

Това семейство имат единствено дете, което и двамата заедно обичат. Казвам „заедно”, защото можеш да обичаш и отдалеч, а те и двамата делят грижите за него. Каква захаросана картинка, ще кажете. В истинският живот нещата не са толкова идеални. И ще сте прави – не са.

За никого не са. Но към историята за това семейство ще се върнем след малко.
(още…)